Патогенно замърсяване в пещерите – причини и методи за превенция
Финансираща организация: Фонд научни изследвания, конкурс за финансиране на фундаментални изследвания на млади учени и постдокторанти. № проект КП-06-М91/3
Резюме на проекта: Патогенното замърсяване представлява въвеждането на патоген в нов или наивен гостоприемник или популация, което често води до тежка епидемия. Класически пример за това е болестта на белия нос (ББН) при хиберниращите видове прилепи, отнела живота на няколко милиона индивида в Северна Америка. Причинителят ѝ, гъбата Pseudogymnoascus destructans (Pd), е привнесена от Европа, където не причинява значима заболеваемост или смъртност. Интродукцията най-вероятно е опосредствана от спелеолози, тъй като че Pd може да оцелява дълго време в пещерния субстрат, който от своя страна лесно полепва по пещерното облекло и екипировка. Въпреки че настоящата епидемия от ББН вече не може да бъде спряна, от изключителна важност е да се приложат уроците, извлечени до момента. По-специално, наскоро в Европа беше открит близкородствен на Pd вид (наречен Pd2), който има различни предпочитания към прилепните гостоприемници и може да предизвика нова вълна на ББН, в случай че се разпространи между континентите. Допълнително, пещерите приютяват стотици видове микроорганизми, някои от които също биха могли да се проявят като опортюнистични патогени, безвредни в естествената си среда, но опасни, ако бъдат пренесени другаде. За да се предотвратят подобни интродукции, необходимо е да се оцени човешкият потенциалът за разпространение на микроби в рамките на и между различни пещери. Досегашните изследвания по темата са провеждани почти изключително в туристически пещери, съсредоточавайки се върху идентификацията на човешки патогени, опазването на древни рисунки и, по-рядко върху антопогенното влияние върху микробните съобщества в пещерите. До момента няма изследване, което да е оценило количествено човешкия потенциал за разпространение на микроби, различни от Pd, между пещери и да препоръча мерки срещу неговото ограничаване. Това знание е нужно за подобряване на хигиенните практики в спелеологията и оттам за предотвратяване на патогенното замърсяване в пещерите, на което е посветена и настоящата уебстраница.
Снимка: Крум Сираков/ Photo: Krum Sirakov
Pathogen pollution in caves – reasons and methods for its prevention
Funding organisation: National Science Fund, competition for financial support for projects of junior basic researchers and postdocs – 2025. Project № КП-06-М91/3
Project abstract: Pathogen pollution is the introduction of a pathogen to a new or naive host species or population, often resulting in a severe epidemic It is notoriously exemplified by white nose disease (WND) in hibernating bats that has taken several million victims in North America. Its causative agent, the fungus Pseudogymnoascus destructans (Pd) was introduced from Europe, where it is not associated with significant morbidity or mortality. The introduction was most probably mediated by cavers as Pd is known to survive for a long time in the cave substrate, which in turn easily sticks to caving clothes and equipment. Although the current Pd outbrake cannot be reversed, it is of crucial importance to apply the lessons learnt from the epidemic. In particular, a sister species of Pd (called Pd2) was recently found in Europe, that has different bat host preferences, thus it can trigger a new WND wave if spread between continents. Additionally, cave host hundreds of microbial species, some of which may be also opportunistically pathogenic, being benevolent and their native place and malevolent if introduced elsewhere. To be able to prevent such introduction, it is important to quantify human potential to spread microbes within and between caves. Existing research on the subject has been almost exclusively conducted in touristic caves, focusing on the identification of human pathogens, ancient painting preservation, and more rarely, human disturbance of microbial communities within caves. No research so far has quantified human potential to spread microbes, different from Pd, between caves. This knowledge is necessary for the improvement of filed hygiene practises in caving and cave research and thus for cave pathogen pollution prevention; which is also the purpose of this website.
